Tag Archives: pali

Топка пяна ( ПХЕНА ПИНДУПАМА СУТТА, СH 22.95)

Пхена пиндупама сутта: Топка пяна СН 22.95

Веднъж Блаженият бил на брега на река Ганг(1). Там той се обърнал към монасите:

“Монаси, представете си, че тази река Ганг носи със себе си топка пяна. Ако човек я гледа, размишлява над нея, внимателно я изследва, ще види че тя е празна, куха, неоснователна, така че, може ли вътре в топката пяна да има някаква същност? Точно така е монаси с която и да е физическа форма – минала, бъдеща, настояща, вътрешна или външна, груба или фина, низша или възвишена, близка или далечна: монахът я анализира, размишлява над нея, внимателно я изследва, вижда че тя е празна, куха, неоснователна, така че, може ли вътре във физическата форма да има някаква същност?(2)

Представете си, монаси, когато есента вали дъжд и падат големи капки, как водни мехури възникват и изчезват на повърхността на водата. Ако човек ги гледа, размишлява над тях, внимателно ги изследва, ще види че те са празни, кухи, неоснователни, така че, може ли вътре във водните мехури да има някаква същност? Точно така е монаси с което и да е чувство – минало, бъдещо, настоящо, вътрешно или външно, грубо или фино, низшe или възвишено, близко или далечно: монахът го анализира, размишлява над него, внимателно го изследва, вижда че то е празно, кухо, неоснователно, така че, може ли вътре в чувството да има някаква същност.(3)

Представете си, монаси, че в последния месец на лятото, по пладне, се появява трепкащ мираж. Ако човек го гледа, размишлява над него, внимателно го изследва, ще види че той е празен, кух, неоснователен, така че, може ли вътре в миража да има някаква същност? Точно така е, монаси, с което и да е възприятие – минало, бъдеще, настояще, вътрешно или външно, грубо или фино, низше или възвишено, близко или далечно: монахът го анализира, размишлява над него, внимателно го изследва, вижда че то е празно, кухо, неоснователно, така че, може ли вътре във възприятието да има някаква същност?(4)

Представете си, монаси, че на човек му трябва сърцевина от дърво, той ще започне да я търси, броди, ще вземе остра брадва и ще влезе в гората. Там ще види голямо стъбло на бананова палма – младо, право, без ронлива кора. Той ще го отсече в основата, ще отреже клоните му, ще съдере външния му слой. И когато съдере външните слоеве, той няма да открие дори беловина, камо ли сърцевина. Ако човек анализира стъблото, размишлява над него, внимателно го изследва, ще види че то е празно, кухо, неоснователно, така че, може ли вътре в стъблото на банановата палма да има някаква същност? Точно така е, монаси, с която и да е умствена формация – минала, бъдеща, настояща, вътрешна или външна, груба или фина, низша или възвишена, близка или далечна: монахът я анализира, размишлява над нея, внимателно я изследва, вижда че тя е празна, куха, неоснователна, така че, може ли вътре в умствената формация да има някаква същност?(5)

Представете си, монаси, илюзионист или негов чирак, който показва на кръстопът магически фокус. Ако човек го гледа, размишлява над него, внимателно го изследва, ще види че той е празен, кух, неоснователен, така че може ли вътре във фокуса да има някаква същност? Точно така е, монаси, с която и да е форма на съзнание – минала, бъдеща, настояща, вътрешна или външна, груба или фина, низша или възвишена, близка или далечна: монахът я анализира, размишлява над нея, внимателно я изследва, вижда че тя е празна, куха, неоснователна, така че, може ли вътре в съзнанието да има някаква същност?(6)

Виждайки така, монаси, обученият от благородните ученик се разочарова от физическите форми, разочарова се от чувствата, разочарова от възприятието, разочарова се от умствените формации, разочарова се от съзнанието. Изпитвайки разочарование, той става безпристрастен. Посредством безпристрастието [неговият ум] се освобождава. Когато е освободен знае: Освободен е.

Така казал Блаженият. После Учителят добавил:

Формата е като топка пяна, чувствата са като водни мехури, възприятието е като мираж, умствените формации са като бананово стъбло, съзнанието е като фокус на илюзионист. Такъв е този процес, тази илюзия за балами.

Коментари

(1) Съгласно коментарите, веднъж, пребивавайки на това място, Благословеният излязъл от своята благоухаеща колиба и седнал на брега на река Ганг. Той видял голяма топка пяна, плаваща надолу по течението и си помислил: “Ще дам беседа по Дхамма за петте съвкупности”. След това той се обърнал към монасите седящи около него. Тази сутта е една от най-радикалните проповеди, касаеща празната природа на обусловените феномени. Тези метафори (особено примерите с миража и магическия фокус) се използвали от по-късните будистки философи, основно в Мадхямака.

(2) Подобно на това, както в пяната няма никаква вътрешна същност, която да е неизменна, постоянна или самостоятелна, такава няма и във формите. Както в пяната има много дупки и криволичения, така е и в тялото. Както в пяната живеят всякакви същества, така е и в тялото. Както пяната се разпада, така и тялото се разпада в момента на смъртта.

(3) Подобно на това, както е невъзможно да се хване крехък мехур, който се пука веднага щом някой го докосне, така не може да се хване и чувството. Подобно на това, както водният мехур трае само кратък миг на повърхността на водата, така е и с чувството – за едно щракване с пръсти преминават един трилион моментни чувства. Точно така, както мехурът зависи от условия, така и чувството възниква в зависимост от чувственият орган, обектът, замърсяването и контакта.

(4) Възприятието е подобно на мираж, в смисъл, че то не е субстанционално. Не можеш да хванеш мираж, да пиеш или да се изкъпеш в него. Така както миражът мами много хора, така прави и възприятието, когато хората виждат цветните обекти като красиви, приятни и постоянни.

(5) Така както стволът на банановата палма се състои от множество обвивки, всяка от които има своя характеристика, така е и с умствените формации. Те представляват група или множество ментални феномени (представи), всеки с различна характеристика.

(6) Съзнанието е подобно на магическа илюзия, в смисъл, че то не може да се хване. Съзнанието създава усещане, че в човек постоянно има един и същ ум, но в действителност то се явява редуване на сменящи се моменти на осъзнаване. Съзнанието мами хората така, както ги мами магическия фокус.

превод dhammapk