Ние сме Его-Машини, естествени информационно-процесуални системи. Его-то е инструмент, развит за контрол и прогнозиране на собственото поведение и разбиране на поведението на другите. Всеки от нас живее своя съзнателен живот в собствен Его-тунел, без пряк контакт с външната реалност, но с вътрешна перспектива от първо лице. Всеки от нас има съзнателен себе-модел – интегрирани образи на себе си като цяло, здраво вкоренени във фоновите емоции и физически усещания. Затова симулацията на света, която непрекъснато се създава от мозъка ни е изградена около център. Но ние не сме способни да я преживяваме по този начин или да осъзнаваме себе-модела като модел. Както описах в предговора към тази книга, Его-тунелът ви дава грубо усещане за пряк контакт с външния свят, като същевременно генерира непрекъснат “извънмозъчен опит” и чувство за пряк контакт с вашата “същност”. Централното твърдение на тази книга е, че съзнателният опит да бъдеш себе си възниква, защото по-голямата част от себе-модела в мозъка ви е, както казват философите, прозрачен. Ние сме Его-Машини, но нямаме същност. Не можем да напуснем Его-тунела, защото няма кой да го напусне. Его-то и неговият тунел са репрезентативни феномени: те са само един от многото възможни начини, по които съзнателните същества могат да моделират реалността. В крайна сметка, субективният опит е формат на биологични данни, високоспецифичен вид представяне на информация за света, а Его-то е просто сложно физическо събитие, а именно – модел на активиране в централната ви нервна система.
Същността не е нещо, а процес. Доколкото животът, който е непрекъснат процес на самостабилизиране и самоподдържане, се отразява в съзнателния Туннел на Егото, ние наистина сме себе си. Или по-скоро ние сме “себеосъзнаващи” организми: В момента на сутрешното пробуждане, физическата система, тоест ние самите, започва процеса на “себеосъзнаване”. Започва нова верига от съзнателни събития; и отново, на по-високо ниво на сложност, процесът на живот се връща към себе си. Въпреки това, както многократно подчертах, в главата ни няма мъничко човече. Няма кой да осъществява събуждането, няма кой да натиска бутона за презареждане зад кулисите, няма трансцендентален техник на субективността.
Днес ключовата фраза е “динамична самоорганизация”. Строго погледнато, в нас няма същност, която да остава неизменна във времето. Няма нищо, което по принцип не би могло да бъде разделено на части. Няма никаква същност, която да може да съществува независимо от тялото. “Същност” в какъвто и да е друг, по-строг или метафизически интересен смисъл на думата, изглежда изобщо не съществува. Трябва да приемем този факт: ние сме безлични Его-Машини. В това е трудно да се повярва. Вие не можете да повярвате в това. Това може би е и ядрото на загадката на съзнанието: ние чувстваме, че нейното решение е напълно контраинтуитивно. По-пълната картина не може да бъде правилно отразена в Туннела на Егото, иначе би разтворила самия тунел. С други думи, ако искаме да преживеем тази теория като истинска, ще успеем само с цената на радикална трансформация на нашето съзнание.
Може би метафорите ще са полезни тук. Метафорично казано, централното твърдение на тази книга е, че докато четете тези последни параграфи, вие, или по-скоро вашият организъм като цяло, непрекъснато се самозаблуждавате относно съдържанието на себе-модела, активиран в момента от вашия мозък. Но доколкото Егото е просто репрезентация, може би е неправилно да го наричаме илюзия; метафорите са ограничени. Всичко това се случва на най-основното ниво на мозъка (философите наричат този информационен процес “подличностен”; в компютърните науки се нарича “подсимволен”). На това фундаментално ниво, което формира предпоставките за знанието, истината и лъжата все още не съществуват, както и същност, която може да има илюзия за себе си. В този непрекъснат процес, протичащ на подличностно ниво, няма агент, зъл демон, който да е създател на илюзията. Също така няма същност, която да е субект на илюзията. В системата няма кой да е в грешка или да бъде измамен. Хомункулусът не съществува. Има само динамична самоорганизация на нова кохерентна структура – прозрачен себе-модел в мозъка. Това е, което означава да си никой и Его-Машина едновременно. В крайна сметка, както на феноменологично, така и на невробиологично ниво, съзнателната същност не е нито форма на знание, нито илюзия. Тя е просто това, което е.
Истината започва да излиза наяве. Ние сме генетично копиращи се устройства, способни да изграждат осъзнати себе-модели и да създават големи общности. Междувременно се случва нещо ново: съзнателните его-машини започнаха непрестанно, систематично, строго методично да разширяват знанията си чрез създаването на научни общности. Те постепенно разкриват тайните на разума. Неговата дълбинна структура се проявява. Процесът на живот се отразява по нов начин в осъзнатите себе-модели на милиони създадени от него системи. Освен това се разширява разбирането за условията, които са направили всичко това възможно. Този процес на придобиване на знания променя съдържанието на себе-моделите – както на вътрешните, така и на техните външни версии в науката, философията и културата. Науката навлиза в тунела на егото.
Формира се образ на Homo Sapiens като вид, чиито представители някога са желали да имат безсмъртни души, но постепенно са стигнали до извода, че са безлични Его-Машини. Биологическият императив да живеят, и то да живеят вечно, е вграждан в мозъка ни, в емоционалният ни себе-модел, в продължение на хилядолетия. Но когнитивните ни себе-модели от нов тип ни казват, че всякакви опити да осъзнаем този императив ще се окажат напълно безполезни. За нас смъртността е не само обективен факт, но и лична бездна, отворена рана в нашия феноменален себе-модел. В нас се разиграва дълбок и закономерен екзистенциален конфликт. Изглежда, че сме първите същества на тази планета, които го преживяват осъзнато. Мнозина от нас всъщност прекарват живота си в опити да избегнат това преживяване. Може би тази особеност на нашите себе-модели е причината за религията, която ни е присъща: Ние и сме този опит да си върнем целостта, да съгласуваме по един или друг начин това, което знаем, с това, което чувстваме, че не е редно да бъде. В този смисъл Егото жадува за безсмъртие. Егото се поражда отчасти от непрекъснатите опити да поддържа собствената си кохерентност и от това, че организмът го подхранва; по този начин възниква постоянното изкушение да се пожертва интелектуалната честност в името на емоционалното благополучие.
Егото се е развило като инструмент в социалното познание и едно от най-големите му функционални предимства е, че ни позволява да погледнем в съзнанието на други животни или представители на собствения си вид, за да ги измамим. Или да измамим себе си. Предвид на това, че вградената ни екзистенциална потребност от пълна емоционална и физическа сигурност никога не може да бъде удовлетворена, в нас живее силно влечение към заблуждения и системи от невероятни вярвания. Психологическата еволюция ни е надарила с непреодолима жажда за удовлетворяване на емоционалната ни потребност от стабилност и емоционална многозначност чрез създаване на метафизични светове и невидими личности. Докато духовността може да се определи като виждане на това, което е, като основа за емоционална сигурност, тогава религиозната вяра може да се представи като опит да се обърнем към това търсене чрез преструктуриране на Тунела на Егото. Религиозната вяра е опит да се придаде на собствения живот по-дълбок смисъл и да се вгради в позитивен метаконтекст – включително човешката еволюция най-накрая да се почувства у дома. Това е начин да надхитрим хедонистичната бягаща пътека. На индивидуално ниво това изглежда като един от най-успешните начини за достигане на състояние на стабилност – толкова добър, или дори по-добър, от всеки известен ни наркотик. Сега, изглежда, науката ни отнема това. Пустотата, която неизбежно се е образувала, може да е една от причините за нарастващия религиозен фундаментализъм днес, дори в светските общества.
Помислете за следния прост пример. В неотдавнашното минало на Запада религията е била личен въпрос: Вярвали сте в това, в което сте искали да вярвате. Напълно е възможно, че в бъдеще отношението към хората, които вярват в съществуването на душа или в задгробния живот, няма да бъде толкова толерантно, каквото е било през 20-ти век на Запад; може би към тях ще се отнасят, меко казано, снизходително, както днес се отнасяме към тези, които смятат, че Слънцето се върти около Земята или че Земята е плоска. Вече няма да можем да се отнасяме към собственото си съзнание като към легален носител на нашите метафизични надежди и желания. Политологът и социолог Макс Вебер е известен с това, че говори за “разомагьосването на света”, имайки предвид рационализацията и науката, които доведоха Европа и Америка до състоянието на съвременно индустриално общество и изтласкаха на заден план религията, заедно с всички “магически” теории за реалността. Сега ние сме свидетели на разомагьосването на себе си.
dhammapk 