Метцингер твърди, че интуициите ни за света са пряко следствие от ограниченията на нашето познание, изразени в пределите на нашето феноменално възприятие. Той илюстрира това с научно обоснование на Платоновата алегория за пещерата. Според него, „феноменалният модел на реалността е вътрешен модел, който по всяко време би могъл да се окаже доста отдалечен от една много по-високоизмерна физическа реалност, отколкото сме си представяли някога“. „Пещерата“ е физическия организъм; сенките са „нискоизмерна проекция на по-високоизмерен обект“; огънят е невронната динамика, т.е. „саморегулиращият се поток на обработка на невронната информация“; стената е пространството на феноменологията, въпреки че стената и ние не сме отделни обекти. Обобщено казано, „пещерата, в която живеем нашия съзнателен живот е формирана от нашия глобален, феноменален модел на реалността.“ Подобно на някои по-смели предложения на съвременната физика, аналогията на Метцингер предполага, че феноменологичното възприятие може би е затворено във виртуален* модел. В този модел възприетият обект е просто „нискоизмерна сянка на действителния физически обект в ръцете ви, танцуваща сянка във вашата централна нервна система“. Съществената и далечна разлика от Платоновата пещера обаче е, че тази илюзия не е ничия илюзия в буквалния смисъл: „Няма никого в пещерата […] Сянката в пещерата е там. Самата пещера е празна.“
Метцингер редовно използва аналогията с напълно потапяща виртуална реалност, за да онагледи тезата си: „Ние не изпитваме нашето съзнателно поле като киберпространство, генерирано от мозъка ни, а просто като самата реалност, с която сме в естествен и безпроблемен контакт.“
Животът се разиграва като куклено представление, от което няма бягство – безкраен сън, в който куклите обикновено не осъзнават, че са хванати в хипнотизиращ танц. Те нямат представа за неговите механизми и нямат контрол над него.
*свързан с, или отнасящ се до хипотетична частица, чието съществуване се предполага от косвени доказателства.
James Trafford, “The Shadow of a Puppet Dance: Metzinger, Ligotti and the Illusion of Selfhood”
dhammapk 