Празнотата (шунята) може да се сравни с пространството, а многообразието на явленията които възприемаме в този относителен свят с облаци. Светът на относителната реалност е многообразен и очевиден, но когато този условен свят от облаци се изложи на вятъра на анализа, то разнообразието на двойствената му природа се разтваря в пространството.
Пред нас се появява велико зрелище, плод на въображението и заблудата, не трябва да се вкопчваме в него като в реалност, а да осъзнаем че целият проявен свят има за природа празнотата.
Седмият Далай-Лама казва, че реалността трябва да се възприема от гледна точка на нейната илюзорност. Когато излизате от медитация върху празнотата и се докосвате до възприеманият от вас свят, то тази действителност се явява илюзорна. Вие осъзнавате, че въпреки възприемането й като обективна реалност, това възприятие е заблуждение.
Действителността е илюзорна. Когато укрепнете в осъзнаване илюзорността на нещата, това ще ви доведе до преживяване на празнота подобна на пространството. Преживяване на пълно отсъствие на каквото и да било. И така, постижението на илюзорността и преживяването на празнота подобна на пространството се поддържат едно друго. На този етап вие ще достигнете ниво при което явленията изключват нихилизма, а празнотата или абсолютната истина изключва етернализма. В това са съгласни всички будистки школи.
превод dhammapk
dhammapk 