В Саватти. “Монаси, представете си че има планинска река която се стича надолу, течаща отдалеко, с бърз поток. Ако на някой от бреговете на реката растеше тревата каса или тревата куса, то тя щеше да израсне над нея; ако папур, тръстика или дървета растяха, те щяха да израснат над нея. Ако един човек, който е понесен от течението се хванеше за тревата каса, тя щеше да се откъсне и той щеше да се срещне с беда и нещастие; ако той се беше хванал за тревата куса, тя щеше да се откъсне и той щеше да се срещне с беда и нещастие; ако той се беше хванал за папура, тръстиката или дърветата, те щяха да се пречупят и той щеше да се срещне с беда и нещастие.
“По същия начин, монаси, необученият обикновен човек … счита формата за ‘аз’, или ‘аз’-а като притежаващ форма, или че формата е в ‘аз’-а, или че ‘аз’-а е във формата. Тази негова форма се разпада и поради това той се сблъсква с беда и нещастие. Той счита усещането за ‘аз’ … възприятието за ‘аз’ … волевите формации за ‘аз’ … съзнанието за ‘аз’, или за ‘аз’-а като притежаващ съзнание, или че съзнанието е в ‘аз’-а, или че ‘аз’-а е в съзнанието. Това негово съзнание се разпада и поради това той се сблъсква с беда и нещастие.
“Как мислите, монаси, формата постоянна ли е или непостоянна?” – “Непостоянна, Благородни.” … – “Затова … Виждайки така … Той разбира: ‘… няма да има повече завръщане под каквато и да било форма на съществуване.”‘
dhammapk 