Докато водиш живота на човек, свързан чрез силата навиците, ти не си свободен от бремето на тялото. Физическото съществуване, дадено ни от родителите ни е станало възможно благодарение взаимовръзката на множество условия; основните елементи, които те поддържат, често си противоречат един на друг и се борят един с друг.
Непостоянството, остаряването и болестите не дават покой на хората. Човек може сутрин да е жив, а вечер мъртъв – в един миг той сменя един свят с друг. Ние сме подобни на есенен скреж, на утринна роса – така внезапно си тръгваме. Как може дървото, растящо на стръмната скала, или лозата спускаща се в кладенеца, да съществуват вечно? Времето тече във всеки момент, как може да си токова самодоволен и така безсмислено да го изразходваш, знаейки че следващият живот не е нещо друго, освен смърт.
Демонът-убиец, непостоянството, не спира нито за миг. Животът е невъзможно да се удължи; времето е ненадеждно. Никой, в нито една от сферите на съществуване, не може да избегне това.
Ако в един миг внезапно се пробудиш за истинското начало, знай, че това е първото стъпало на стълбата, водеща далеч от материалния свят. Двадесет и петте сфери на битието в трите царства на съществуването са разбити на парчета. Знай, че абсолютно всичко – и вътрешно, и външно е илюзорно. Всички неща, пораждани от измененията на съзнанието, са само условни имена; не позволявай на съзнанието си да се задържа на тях.
Ако чувствените усещания не са привързани към нещата, как могат нещата да бъдат препятствие? Остави ги в всепроникващия поток на реалността, не ги отсичай, но не ги и продължавай. Да чуваш звуци и да виждаш форми – в това няма нищо лошо; дали този свят е относителен или отвъд пределите и абсолютен, ти ще действаш адекватно, съгласно порядъка.
В сутрите е казано: “Върни своя дух в пещерата на празнотата, преодолей това, което трудно се завоюва, разбий оковите на илюзиите и заблудите; когато невъзмутимо се установиш в необятното пространство, съзнанието пребивава в нирвана.”
Светът е неустойчив, като обхваната от пламъците къща. Няма да се задържите дълго тук. Убийственият демон на непостоянството като мълния се стоварва върху ви, независимо богати или бедни сте, млади или стари. Ако искате да не се отличавате от дзен учителите и Будите, не търсете нищо отвън.
Прозрението, скрито вътре в кръга е спящ дракон, шепнещ в облаците, покриващи сухите дървета. Истинската яснота и чистота е отвъд измеренията – рисунките на луната придават печален образ на нощния небосвод.
Там където утринните облаци се разсейват, слънцето сияе ярко и небето става безпределно; там където през нощта валял е дъжд и потоците излизат от бреговете си; ние виждаме празните образи на всички неща.
Изчезнали, но не умрели – ние съзнателно се сливаме с космоса; живи, но не родени – ние по непостижим начин действаме в хармония със всички неща.
Изкопай езеро, не чакай да се появи луната даряваща светлина. Когато езерото е готово, лунната светлина сама ще се появи.
Отраженията на милиарди образи текат без да се задържат, но огледалото на съзнанието пак е празно.
Това илюзорно тяло,
Този дом на сънища –
Е само явление в празнотата.
Идването на Будите, изливащи безгранична доброта и състрадание, е подобно на появяването на цветя в небето, които нямат собствена, истинска реалност.
Илюзорните образи и илюзорните имена нямат никаква реалност. Защо? Същностната природа на материалните елементи в действителност е празна, затова тя никога не е умирала, никога не се раждала и никога нищо не е дала на хората. Тъй като същностната природа на съществата е нирвана, техните материални обвивки са нирвана. Но разбирате ли го това?
Някои се придържат към изначалната същност на празнотата, но вкопчвайки се в лекарството, го превръщат в отрова.
Всичко в света е обусловено и празно от вътрешно “аз”. Това лесно се казва, но трудно ясно се разбира. Страхувам се, че можете неправилно да го разберете; но ако действително го разберете, вие ще станете истински наследници на Учението на Будите и ще се отплатите за благото, дарено ви от Будите и дзен патриарсите.
превод dhammapk
dhammapk 