Целта и на християнството и на будизма е една – себеотрицанието. Християнският практик навлиза дълбоко в себе си и изобличава, поразява гнездящата змия в самото й сърце – себелюбието (гордостта). Жаждата извираща от себелюбието (чувството за „аз“ и „мое“) се явява обект на отрицание и в будизма. В Четирите Благородни Истини Буда е посочил, че няма друг път освен себеотрицанието (аната). Само когато се отсече коренът на Самсара (злото, егото) можем да се освободим от страданието (адските мъки). Освобождението е възможно, ако се откажем от жаждата и страстите – постигнем безстрастие. Осъзнаването, че “аз” и “мое” (егото) е празно от своя независима същност, от себе си, от независим (от Бога) ум, дух, душа – води до освобождение, просветление, сливане с Бога. Само когато тази цел (освобождение – сливане) е постигната, човек може да живее искрено – да не лъже, да обича другите – не само себе си, да изпитва състрадание към тях – да не ги ненавижда.
Духовната практика водеща до това освобождение, просветление, сливане с Бога, в християнството се нарича Кеносис. В будизма – Шунята.
Ке́носис (от гръцки Κένωσις – опустошение, изтощение; κενός- празнота) е християнски богословски термин, означаващ Божественото самоунищожение на Исус. Терминът е взет от Фил. 2:7: “Унищожил [εκένωσεν] Себе Си, прие образ на слуга…”
В християнската теология кеносис се явява актът на освобождаване, на себе-изпразване при въплъщаването на Исус. Кеносис – това е Мощ, превъзмогнала Сама Себе Си.
Етимология от прото-гръцки kenwós, от прото-индо-европейски ḱen-.
/ke.nós/ → /keˈnos/ → /ceˈnos/
1. празен
2. изтощен, опустошен
3. кух, незапълнен
Смирение и състрадание
1 Ако има някакво насърчение в Христос, ако има някаква утеха, идваща от любов, ако има някакво общение с Духа, ако има някакво милосърдие и състрадание, 2 направете щастието ми пълно, като мислите по един и същ начин, обичате се еднакво един друг, единни сте по дух и имате обща цел. 3 Не вършете нищо от егоистични амбиции и празно високомерие, а със смирение гледайте на другите като на по-добри от вас. 4 И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите.
Кеносис или себеотрицание
5 Трябва да мислите както Христос Исус. 6 Макар и да бе Бог в самото си естество, той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. 7 Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, 8 той се смири и стана покорен до смърт – до смърт на кръст.
Посление към Филипяни 2:1-8
Christian-Buddhist Dialogue
The concept of kenosis is also a prominent topic in Buddhist-Christian dialogue where it is compared to the Buddhist notion of sunyata (emptiness). Participants in these dialogues have noted that both Christian and Buddhist scriptures encourage their followers to reduce their egos and to embrace a spirit of humility in their relationships with others.
The concepts of kenosis and sunyata have also been invoked as indicative of the pathway to spiritual understanding. In this regard, mystical theologian John of the Cross’ work “Dark Night of the Soul” is seen as a particularly lucid explanation of the paradoxical process of emptying oneself to become full.
dhammapk 